Мишел Лейрис е известен като поет, етнограф, критик и есеист, но остава в историята със своята творческа дейност. Работата му оставя незаличима следа върху историята на литературата и изкуството на XX век. Името му се свързва със сюрреализма, с Колежа по социология и с екзистенциализма. Важен отпечатък върху неговото развитие като творец оказват Макс Яков и Андре Масон.
През 20-те години Лейрис пише сюрреалистични текстове, но през 1929 скъсва със сюрреализма и става секретар на изданието Documents, където работи в продъжение на една година. След това взема участие в една от най-големите френски етнографски експедиции на XX век – мисията Дакар-Джибути (май 1931-февруари 1933). В продължение на почти две години той е неин генерален секретар и архивист. Именно с Африка е свързана първата му важна книга – L’Afrique Fantome (1934), която съчетава автобиографията и етнологията в едно.
Автобиографичният жанр отдавна присъства в европейската литература. За разлика от всички останали жанрове обаче от времето на Августин, той е е претърпял фундаментални промени и като че ли е останал извън общото развитие на литературата. Умението на Лейрис обаче се състои в това, че той успява да задържи вниманието на читатителите върху личните преживявания. Авторът никога не достига нивото на присъдите, с изключение на някои общи културни норми и механизми. Но след като читателят се е запознал с фрагментите, става ясно, че се отнася за един автопортрет на писателя, но може би дори за нещо повече – за нашия собствен портрет.
