Блог за MICHEL LEIRIS

Мишел Лейрис (Michel Leiris) е френски писател , изкуствовед и етнолог сюрреалист. Той е роден на 20 април 1901 година в Париж. Израства в семейството на средната класа. Баща му, Юджийн Лейрис е бил чиновник, а майка му, Мария Мадалена (по баща Кобе) – домакиня и ревностна католичка. По настояване на родителите си Мишел учи химия, но скоро у него се ражда силен интерес към джаза, изкуството и поезията.

Мишел Лейрис получава бакалавърска степен по философия в Lycee Janson de Sailly през 1918 година. Работейки като търговски чиновник, той се подготвя за приемните изпити, а на 15 декември 1921 започва военна служба. През периода 1920-1930 е близък със сюрреалистите и става член на Сюрреалистичното движение. Публикува в списанието „Сюрреалистична революция“ и пише романа „Аурора“ (1927-1928), публикуван за първи път през 1946. Среща се с редица важни на времето личности и става близък приятел с Макс Якоб, художникът Андре Масон, Жорж Анри Ривиер, Пикасо, Кайуа, Жорж Батай и Карл Айнщайн.

През 1926 година Мишел Лейрис се жени за Луиз Гордон, доведената дъщеря на търговеца на картините на Пикасо, Даниел-Анри Канвайлер. Междувременно той участва в издаването на списанието „Докюман“ и работи в Колежа по социология. Взема участие в етнологическата експедиция на Марсел Гриол „Мисия Дакар-Джибути“ (1931-1933). След завръщането си посещава курса на Марсел Мюс в Института по етнология и оглавява отдела „Африка“ в Етнографския музей Трокадеро, преименуван по-късно в „Музей на човека“. След като започва тази работа с помощта на Жорж Анри Ривиер, през януари 1931 година Лейрис е официално назначен за негов заместник-директор.

След своето пътуване в Африка той публикува дневника си „Призрачната Африка“ (1934). Основният предмет на етнологичните интереси на Лейрис са свързани с възможностите и разнообразните форми на свещеното в съвременния всекидневен живот.

През 1929-1935 година той преминава курс по психоанализа и се обръща към автобиографичния жанр. След Втората световна война се сприятелява с Жан-Пол Сартр и взема активно участие в издаването на неговото списание „Тем модерн“. През 1945 заедно със социолога Жорж Баландие основава списанието „Презанс Африкен“ и става един от най-активните противници на френския колониализъм. Подписва „Манифест 121″ (1960), отстояващ правото за съпротивление на алжирския народ.

Лейрис оставя обемистия си „Дневник“ (1992), както и много есета за съвременни художници, сред които за Френсис Бейкън, Джакомети и други, с много от които са били приятели. Един от известните портрети на Лейрис например е направен именно от Бейкън.

Меланхоничният и същевременно безпокоен темперамент на Лейрис го довеждат до дълбока депресия и през 1957 година той прави опит за самоубийство. Остава в кома четири дни. Умира от сърдечен удар на 30 септември 1990 година в дома си в Сен-Илер, Есон, Франция. Кремиран е в Пер-Лашез.