Блог за MICHEL LEIRIS

Още в началото на развитието на сюрреализма са били обособени две противоположни тенденции във връзка с художественото изразяване. Една от тях е свързана с изоставянето на традиционните изразни средства и е близка до абстрактното изкуство – област, в която са експериментилари много сюрреалисти. Другата тенденция, която се основава на използването на обекти и предмети с натуралистично сходство, се сходството придобива решаващо значение.

Последователите на тази тенденция в областта на формите са Дали, Магрит и Делво. Те пренебрегват изразителните средства на абстракционистите и на експресионистите и приемат традиционните техники, натуралистичните възпроизведения на предметите и на реалността. Фотографската точност на предметите от обективния свят са взети в абсурдни комбинации и съчетания и именно това характеризира този вид на сюрреализма, който е призван да утвърди реалността на подсъзнанието и на подсъзнателните емоции.

Натуралистичната точност на сюрреалистични изображения разрушава обичайното разбиране на естествените взаимоотношения и състоянието на реалността. В произведенията на сюрреалистите обекти губят естествената си форма, така че метаморфозата губи първоначалния си смисъл, изразявайки подсъзнанието състояние, разкриването на което е предмет на творчеството на сюрреалистите.

Най-ярката фигура в сюрреализма без съмнение е Салвадор Дали. Като художник, той е много разностранен. Неговата предприемчивост се характеризира с особена гуъвкавост и размах и той със забележителна лекота и прецизност рисува не само огромни платна, но е оформял и декорите за театрални представления, създавал е сценарии, работил е в модните списания, участвал е в украсяването на витрини и интериори на магазини.

Неговото творчество се характеризира с рядък за модернисткото изкуство професионализъм, увереност и точност на рисунките, екстравагантност на композиционните решения. В неговата работа обаче е проявен не само професионализъм, но и студена пресметливост. Структурата на неговите произведения е ирационална и често представя ужасяващи изображения, които оказват репресивен натиск върху психиката. Става въпрос за ужасяващи халюцинации, предизвикващи състояние на емоционален и психически шок, кошмарни явления и потискащо чувство на инстинктивен страх.
Снимка: toonpool.com

Бретон определя сюрреалистическото творчество като форма на свободно изразяване на човешкия дух при липса на всякакви морални и естетически ограничения. Той формулира същността му със следната тенденция: “Сюрреализъм е чист психически автоматизъм, с помощта на който устно или в писмена форма, или по всеки друг начин, се изразява истинското движение на мисълта. Това е на диктовката на мисълта, освободена от всеки контрол и независима от естетически или морални съображения. Сюрреализмът се базира на вярата в по-висока реалност, вземайки предвид всемогъществото на съня и играта на мисълта. И най-накрая той се стреми да унищожи всички други психични механизми и да ги замени с разрешение на основните проблеми на живота.”

Реалността в света на сюрреализма е заменен с една “нова реалност”, на която се предава мистичен характер. Тя може да бъде позната въз основа на “чистото”, параноично състояние на ума. За творчеството на сюрреалистите естетическото качество разкрива грозотата, доминирането на патологичното, акцентира на физиологичните аномалии и т.н.

Видният представител на ранния сюрреализъм, Макс Ернст, полаа основите на това течение. Първоначално той се е опитал да придаде различни мистични елементи, напомняйки му младежките спомени и халюцинации, както и видимост на реалното съществуване. Въпреки това, неговата работа постепенно бе засенчена от по-екстравагантните му последователи.

Една от тенденциите на модернизма, която се интересва от подсъзнанието и от подсъзнателната работа на художника, есюрреализмът. Неговите последователи издигат в култ спонтанната чувствителност, която смятат, че е първоначално присъща на творческата личност. Първите стъпки в това направление са свързани с опита за “освобждаването” на художника на “вековните окови” на рационалната естетическа дейност и замяната й с ирационална.

Сюрреализъм в превод от френски означава “надреализъм”, “свръхреализъм”, въпреки че някои сюрреалисти считат, че би било вярно да се определи като “свръхестествено” или “свръхнатурализъм”. В действителност тяхното предложение отразява още по-пълно и точно характеристиките на своите представители. За някои привърженици на това значение на термина “сюрреализъм” не не са удовлетворени, защото според тях със сегашния термин не се разкрива естеството на мистичното изкуство на това изкуство, тъй като по тяхно мнение то не е “над” реалността, а е “отвъд” нея.

Концепцията на сюрреалистичното изкуство е приела много установените положения на ирационалните философски направления от края на XIX и началото на XX век, специално интуитивизма на Анри Бергсон. В крайна сметка, според Бергсон, е невъзможно нещата да се познаят. С помощта на рационалното е възможно само повърхностно улавяне на заобикалящата ни действителност, което разбира се няма нищо общо с истинското знание. Но в момента на интуитивно прозрение, е възможно проникване в същността на явленията. Прилагането на тази концепция в изкуството е довело до крайната отричане на субективността и устойчивите естетически критерии и традиции в изкуството. Около мистичната аура на интуитивното творчество, сюрреалистите предлагат съвършено нов тип отношение.

Естетиката и творческата практика на сюрреалистите се формира под силното влияние на концепциите на Зигмунд Фройд и по-специално на неговата теория за психоанализата. Подсъзнателното и инстинктивното е в основата на психическия акт и е основата на цялата съзнателна човешка дейност. Инстинктите на човека, желанието за агресия, сексуалното желание, задвижват ума в дълбините на подсъзнанието и това е основата на умствената и практическата дейност, както и основната движеща сила в творческата дейност на художника.

Новото аправления в модернизма е оглавено от френския поет Андре Бретон. В доктрините на фройдистката психоанализа сюрреализмът намира “нова посока”. Методът на психоанализата апелира към него, само защото му дава възможност да провъзглави за източник на творческата дейност неподдаващото се на неконтрол мислене (например сънищата).
Снимки: avaxhome.ws, art9b.wikispaces.com